Преди да Ви открехна относно чудесата на градския транспорт в Аделиад ще Ви спомена, че тези редове ги творя в летищния Пъб в Мелбърн на обратния път за Бургас. До сега се борих с обществения интернет за връзка директно на свръхмодерния ми лап-топ, но се предадох на малката но всеможеща Нокия Е71. Не съм дорасъл за по-солидни връзки (connections) в обществото... J .
Та се наслаждавах на една хубава Ирландска бира, а тя много бързо смени локацията си ... в посока към...досещате се и си взех друга творческа течност с обещаващото име ГИНЕС, за рекорди става дума тук и аз съм инвайтид както му викат по местно му... на цена 8$ пинтата...‘кво им палщаш?!
Престоят ми се очертава с още няколко стъкленици и може и да Ви споделя колко...за 5 часа в Пъба J . Междувременно приятел от Бургас ми звъни (Емо сори) и аз тежкарски му отказвам и отговарям с СМС – В Мелбърн съм... J
Та да си дойда на темата O-Bahn… Не Ви ли звучи познато по немски...?! Да но е в Аделаид и не е нищо друго, а автобусите от градския транспорт, които в определени участъци се мятат на едни бетонени „релси“ и шофьорът пуска волана натискайки педала за газта!!! Ограничението е 100 км./ч.
Казвам Ви много удобно се получава, отсечката от Дърнанкоурт до Сититио е 11,5 км по табелата покрай коловозите а за 30 минути стигнах от спирката с библейското име Парадайз Интерчейндж до Къри Стриийт. Нещо като линията Минерални Бани – Бургас, но доста по-бързо! А иначе цените на билетите са си цени. Един билет за 2 часа е 4.80$ за възрастни (аз се водя такъв), за студенти е наполовина 2.40$ а местните пенсионери са безплатно!!! И друго разбрах за тях – всички получавали еднакви пенсии...!!! Хитро нали, отрано ги подготвят – всички идваме и си отиваме еднакви на този свят!!! (глътка елексир ирландски мнооого тъмен...почвам да се чувствам „окрилен“)
Има една улица в Ситито (центъра) с името Ръндъл Стрийит. Явно някоя сергийка се е заседяла там по-задълго и градската управа е решила, че ще прекъсне трафика в определен участък от нея и ще я превърне в търговска зона, която сега се нарича шикозно Ръндъл Мол.
Безбожно място за всеки, който е решил да похарчи парички, а ако не е решил ще го направи като в Капалъ Чаршъ Истанбул, вервайте ми. Аз лично се пробвах на едни преоценени обувки Тимбърленд за 69,95$ (няма и 75 лв) но можех да ги ползвам само за плавници, та си купих други за 99,95$!!! За всеки ще се намери нещо, ако пък шоп_ингът не Ви пребори то със сигурност ще си хапнете сладичко, шоколадче или биричка с мезенце. Няма измъкване, за това ако си къткате стотинките хич и не ходете натам.
Аз лично го недолюбих това изкусително место. Нищо романтично и творческо не усетих, дори се пробвах на биричка с обяд 25$ и си рекох – остаряваш момче, топиш кеша а не тлъстинките! Един друг ден се полутах по продълженнието на тази улица в посока реката и парка и попаднах сред доста интересни нещица. Разнородни симпатични ресторантчета а между тях „бърлоги“ с дългокраки каки...стриптийз клубове или подобни отбивки. Аз нямам опит в тези удоволствия (признавам си) и изчервен ги подминах, но следващият път ще накарам някой местен да ме въведе в обстановката – око да види...ръката май не трябва да пипа! J
3. Четвъртък ден за заплати и щуро харчене
Още за едно местно чудо на консуматорското общество бях осведомен от любезните ми домакини. Тук заплатите се дават в Чевтъртък и всички магазини него ден работят до 21:00 часа. Хитро нали – вземаш/даваш, печелиш/харчиш. Така се бори финансова криза. В останалите дни обикновенно затварят към 17:00 часа. Аз макар и не получил заплата (не разбрах къде ги дават) поизхарчих няколко долара за подаръци – да зарадвам любимата... и приятелите и децата им и кучето им и котката им, а и съседите!!! Те горките от месец се питат кога тръгваш та да се връщаш. Сега се замислям, че е нещо неестествен този интерес, хм дали да не се досещам за какво иде реч?! Туй подаръкът е страшна сила. Голям кеф е казвам Ви, носи радост и много настроение. Магазинерите го знаят и не си губят времето хич...
И аз в стремежа да се не изложа малко се пообърках с местната номерация. Няма S, XXS… размери а едни цифрички – 00, 000, ... 16... ! С номер 0 са бебоците, ако има 00 или 000 бебока се смалява J. После минава в детска възраст номера 4,5,6,.. и така през пубертет 8,9... и нагоре където сме аз и Вие – зависи кой колко е папкал. Моите обувки са 11 ½ (=45 номер) от край време, там долу и да ядеш или гладуваш няма промяна – все си стъпваш бодро по паважа. Така че като тръгнете на пазар си свалете от интернет таблицата с размерите в Европа и Австралия, аз не бях подготвен, но нали съм Балкански джедай се справих от ряз. В смисъл харчих смело и бодро, чак ми беше кеф!!!
4. Гръцко хале с българско сирене и кашкавал.
Друго интересно место, свързано с харченето на местна валута е един Гръцки магазин близо до градския стадион. На мен ми се чини да е склад (и си е такъв) но се пазарува на дребно, а и византийците са го кръстили Shop а не Store. Любопитното е, че има българско сирене, кисело мляко и кашкавал. Но ми се усмиханаха че не се правят снимки – късно, аз бях вече готов и им се усмихнах също толкоз любезно – О сории, ок! J
Няма коментари:
Публикуване на коментар