За какво иде реч в този БЛОГ или както би казал един любим адвокат „да видим сега какво ще правим...“!
Кратката версия: Предстои ми пътуване (отиване и връщане) до Аделаида, Южна Австралия. И понеже има човеци, които се интересуват от детайлите на тази авантюра, а други ще намерят надявам се полезна информация за себе си, та за това се реших да пиша. А и е безплатно и писането и четенето!!!
Малко по-дългата версия (или лирична работа е това писането):
Ще започна разясненията с няколко гадини назад или по-точно от пролетта на 2008ма.
Ясно помня, че беше хубав сезон – сух и топъл и първите щъркели по традиция ги посрещнах (и веднага изпратих) още някъде към края на Февруари. Това да не ви учудва, аз може да не ви видя разминавайки се на улицата, именно защото все нагоре гледам... понякога се питам дали не е време да се консултирам със специалист, ама не знам точно какъв...?! Та същата тази артистична пролет мен взе да ме стяга чепикът. А това на тази възраст е доста опасно усещане, стана ясно по-късно. И аз като се зарових ... някъде в себе си и все в тези щъркели и лястовици ми е мисълта – дойдат, поседят па си отидат и после пак...свободна работа. Сигурно е казвам ви. Има научни трудове за това, чел съм ги и даже дълго съм ги броил пернатите номади...
А аз какви ги мъдря - имотец трупам, борчове връщам, на „обществото“ се опитвам да съм полезен или с една дума живучкам. И ‘га се обърнах и погледнах назад, ами то нищо не е останало в душата – само мъка и горчивина. Колко вино съм изпил - ще споделя, като преброя корковите тапи от бутилките. Събрал съм четири торби на тавана не знам защо,може и да узная някой ден, но са още там. И мислих дълго, много дълго, чак до към средата на лятото и реших...:
Ще го диря пустото му щастие! Щом не е тук в БЪЛХАРИЯ значи е другаде! Ама къде?!
И като ми олекна на душата и повярвах и ... стана интересно. Земята е кръгла смятам знаете. Аз съм походил по чужбината малко ( http://www.picasaweb.google.bg/milenfilev ) и реших, че правилната посока е на Запад. Нали преди време все натам гледахме – Deutsche Mark, Blue Jeans, Audio Video Tape Recorder, Coca Cola… славни благинки. И хората там са едни усмихнати и любезни, дори и в магазина и кафенето, чак не ти се тръгва.
И почнах аз да диря щастието. Ползвах интернет и Google Earth (върти се...накъдето поискаш). Първо в Европа рових, ама снобски тясно ми се видя. Не беше тук. Завъртях още в посока Запад и ... ехааа, Карибски басейн. Цял месец съм бил „там“. То не бяха Френски, Английски, Холандски, Датски, Щатски (САЩ)и други, има даже суверенни острови. И гледам аз отгоре (нали съм Архангел) и го няма щастието и там. Не се отчайвам, светът е голям рекох и още на Запад завъртях. САЩ са ясни на всеки, но и там го не намерих моето щастие. Предпочитам студа пред жегата и завъртях нагоре към Канада, но също толкова бързо я подминах бялата шир – никакъв шанс да е тук, щеше да е замръзнало до сега ако бе се скрило тук. И ми стана тревожно. Къде да го търся? На къде да завъртя Земята? Не остана много. Южна Америка, Африка и Азия не може да са го приютили – по CNN, BBC и Al Jazeera все разруха и нещастие от тези райони дават.
И погледнах надолу DOWN UNDER. Я виж ти, няма да се сетя никога за тези географски ширини. АВСТРАЛИЯ - топло, пъстро и просторно. Разрових се из мрежата много обстойно и като се започна една – надежда след надежда. Брех май го намерих мястото си рекох. Имат нужда хората от специалисти или Skill Migration са го кръстили. И други опции имат... въобще ако си читав ще те вземат, само им кажи как да го направят. Не връщат без причина. Речено сторено. Цел Австралия, но ми трябваше план. А те хората и за това са помислили. Подробно всичко са написали – кое след кое следва, кой къде да се нареди и т.н. Четете писаното и пак го препрочетете и ползвайте речници щото помагат. И хората тук помагат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар