Ако сте попрочели нещо от предните писания (макар и по диагоналната система) вече знаете за подвизите ми на средна възраст без акцентът да е в ЕГНто, а в моите способности... или по-скоро в плануваните подвизи!!!
За съжаление никога не съм бил отличник (до 7ми клас не се брои), но винаги съм им завиждал. Сега ще Ви кажа защо. Все когато питах – Кой кара такава кола? или – Кой ... (има) по дяволите това гадже? или още по-лошо – Кой живее тук? Отговорът беше един и същ – Отличниците. Как да си не изядеш ... нищата от яд, че не си се напънал когато му е било времето и сега се тутриш с Опел или VW. Човешко е да се ядосаш. Аз туй го мога на 150% но ви не трябва да сте наоколо тогава.
Във връзка с темата на този Блог ще споделя „искрено и лично“ , че се огледах (узрях или усетих) малко късно. Имах илюзии относно „избрах Бълхария“ или „мога да се справя“. Това е единственото нещо до сега (според съдия Дред сме млади още), за което съжалявам. Но веднага се коригирам със следното: Ами ако се не беше усетил сега, а след още 10 години?!
Та да го карам хронологично, все пак си имам тема и фенове...верни фенове ;)
За изпита по английски език се готвих 8 месеца. От които 6 месеца интензивен курс с преподавател и 2 месеца самоподготовка. Т.е. от 4ти Август 2008 до 6ти Март 2009. Интензивно означава следното – понеделник, сряда и петък от 10:00 до 12:00 курс, а през останалото време самоподготовка - по около 100 думи през ден, диктовки, домашни и подобни стресиращи мозъка глезотийки. Но аз като един древен спортист знам, че трябва да тормозиш мускула (мозъка) за да реагира адекватно... и минахме 3 нива по някакви книжки – резултатъ беше, че почнах да съставям граматически правилни изречения. Че и англичани почнаха да ме разбират, но май туй ще да е че са понаучили Български...
Самоподготовка конкретно за IELTS е решаване на тестове давани през годините на изпита. Свалих доста файлове от Мрежата. Но имаше весели моменти, когато контролът (в червен цвят) бе по-видим от синият оригинал. А аз обожавам Ink Blue… (без политически или футболни препратки).
Та ето как се справих с плануваните точки, пък Вие ще кажете в коментар дали съм Отличник:
1. Изпитът по английски беше на 28 Април 2009 – Speaking и на 30 Април 2009 – Listening, Reading, Writing. Моите ртезултати – 6; 6,5; 6,5; 6,5 !!!
2. На 27 Септември 2009 получих Positive Skill Assessment from TRA.
3. На 18 Ноември 2009 полчих State Sponsorship from South Australia for Visa Subclass 176.
4. На 8 Декември 2009 подадох комплекта документи за виза до DIAC. На 27 Февруари 2010 получих майл, че трябва да им пратя еди какво си, но вече имам краен срок за влизане в Австралия, макар да нямам още виза. Т.е. всяко забавяне на исканото пратка е за моя сметка!!! Крайната дата беше 10 Август 2010!!! И на 11 Април 2010 получих мейл – подарък за рождения си ден – Visa Grant Letter.
Та ето ме на, няколко месеца по-късно в процес на спокойно стягане на багажа. Отказвам да се шашкам или да бързам за някъде, където и да е. Попрепатих доста и дори наместването на живота ми в два сака ме не стряска вече... сещате ли се, че съм нещо като тъмен Балкански Джедай...
Ще пътувам през Истанбул-Доха-Мелбърн-Аделаид (и обратно пак по същия маршрут) или като дати 17 Октомври излитам от Истанбул и на 19 Октомви би трябвало (никой не е останал горе в небето-поне така твърдеше инструктурът ми по парашутизъм) да кацна в Аделаид. Обратно излитам на 30 Октомври от Мелбърн и на 31 Октомври по обяд 11:30 кацам в Истанбул. Да, отивам за две седмици – да се впиша в разни списъци. ЩАСТИЕТО така е решило – преди да ми пристане, имам изпитания. А аз съм смел юнак и веднага хванах пътя, втора покана не чаках.
Та тези дни уреждам разни детайли по ежедневието си (спомняте си за силата ми в планирането), също и по вътрешните полети Мелбърн-Аделаиде-Мелбърн, по пътуването до и от Истанбул/Бургас и т.н.
Друго интересно занимание е грижата за оцеляването на домашните през това време – правя курсове с колата до МЕТРО и Карфур с красиви списъци. Но тази „красота“ не бих я споделил. Много е лично-прозаична и някои от Вас (литературен гений) ще ме споменава тъй та да ме сърбят телесата...
Та толкова като въведение в темата. От тук насетне ще е пътепис със снимки, разписания, впечатления и ... още нещо... LONG WAY DOWN UNDER and back. До скоро и хайде със здраве.
Няма коментари:
Публикуване на коментар