Отварям широко очи и нещо ме блъска в сънливия мозък и кара сърцето да забие за миг като на спринтьор: Колко е часът?! Не би било нормално да се шашкам така ако бях на почивка, но сега - направо фатално. Притесненията ми са оправдани с феноменът познат като „часова разлика“. Това ще да е все едно си пиян ама без да си близнал и капка. Гледаш часовника например е 8:00 сутрин а на теб и душата ти спи все едно си легнал в 7:00. Та подобни тревоги ме страснаха тази сутрин и причиниха сърцебиене с тенденция към сърцеблъскане. Светещият часовник(собственост на хотела пише, и да се не изнася също го пише, заедно с две дебели списания и библия!!!), ми показва почти 6:40 а.m. А аз съм свеж като прясна репичка... за лятна салата. За мен „часова разлика“ няма ли?! И се присетих за моя познайник – какво ли е намислил за днес?!
Нали няма да Ви изненадам ако кажа, че закуската в този хотел е също излишно богата, но се усеща липсата на истеричен индиец...;) На входа на ресторанта ме посреща солидна сервитьорка и след като ме проверява в системата ми казва усмихнато да я последвам - до масата само...късмет голям! Настани ме до кафе-бойлера,а има и бонус – няколко плата със тестени сладки. Но не се наложи да пипам „бойлера“ – тя прочете мислите ми с голям професионализъм и има-няма 2 минути на масата ми се появи кана с горещо хубаво, ама много хубаво шварц кафе.
Аз разбирам от знаците на съдбата и си рекох, че добре почвам в Австралия още от първата сутрин!
И тук обаче има задявка с интернета. В сайтът на хотела широко се рекламира за безжичен интернет. Обаче има уловка – той е в лобито само. В стаята има кабел и като се свържеш, минаваш през сайт за плащане...29$ долара за 24 часа.
Тънки номерца, които ми напомнят на нашите мили „мутренски“ хотели с паркинг: Ама той е на друга фирма и се заплаща, моля...!!! Сребролюбци ненаситни, анатема... ;)
На летището отидох по-рано, за да отметна една от задачите в списъка. Оказа се, че има офис на банката, в която си открих дистанционно от Бълхария сметка и трябваше да се легитимирам и да я активирам. Това ще е моята банка!!! Почти час ме обслужваше Тони (потомствена малтийка) и успоредно с банковите дела полека обсъдихме доста нещица полезни за мен. Например според нея , ако си майстор и на частно са конкурираш с местен (Австралиец) за поръчка, то шансът да спечелиш е много по-голям, защото местните били мързеливи и проблемни. И други подобни пикантерии, полезни за нашего брата пресен имигрант узнах. Вече съжалявам, че не съм с виза за Мелбърн... да имаш приятел банкерка е ... полезно!
Полетът до Аделаид е кратък (1 час) и приятен на фона на преживяното до тук. На чекинга ме попитаха дали имам нещо против да ме преместят на седалките до аварийния изход. Аз се бях чеквал електронно на автоматите преди това, но рекох че въобще ми не дреме къде ще седя, само да не е в багажното. Тя се усмихна на шегата и ми подаде новата бордна карта. Вече седнали (двата реда седалки до аварийните изходи) бяхме специално инструктирани от екипажа, как и кога да отворим въпросните двери. Не се наложи, но кафе пихме!
Дали гледате Аделаид от самолета преди кацане или на Google Earth е идентично. Приятното идва ниско над къщите, когато картината оживява и осъзнаваш къде си. Летището не е от най-големите и аз много бързо се изстрелях с багажа посока такситата. Има нещо странно в таксито. Не можах веднага да схвана какво ме смущаваше докото мургав субект (шофьор ще да е) не изскочи от дясната врата и метна пъргаво саковете в багажника и с много глухо "Сър плийз" ми отвори лявата!!! Не че съм дошъл да карам такси тук, но местен обичай ще да е реших и се гмурнах в неизвестното. Изненада, воланът че и все педали се бяха преместили в дясно!!! И дорде аз се кокорех на откритието си плавно поехме ... по Лявото платно на мнооого широк трилентов път. Като по филмите шофьорът беше индиец и слушахме индийска музика – търпи се, когато е тихичка обаче. И таксито (като по филмите) е като самолет – широко и удобно, чисто, а таблото на шофьора-уред до уред. Дълго се чудех за какво е всичката тая електроника, дори и постоянно записване с видео камера на салона има, а сигналът се праща директно в централата. Но когато Арун ми сподели сметката веднага ми светна, то цените тук като ... в София. Е не всикчо е съвсем по родному: Да сте видели „бакшиш“ индиец у нас?!
И пешеходците спазват същото "ляво" движение - ред има тук! Да ми хареса Австралия се очертава. И това ме обнадеждава при мисълта, че ще да е възможно да найда онуй ми ти ЩАСТИЕ...?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар