Не знам за Вас, но сутрин ако не заредя бодито си с порядъчно количество кофеин (нес, еспресо, турско, шварц или ...без значение какво точно кафе) съм като гладен глиган на гола поляна. Затова като се излюпих оценил, качествата на удобното легло (нищо, че е толкова голямо) бързо се изстрелях към ресторанта. Установих, че съм от ранобудниците според твърдението на същата сервитьорка от снощи – тя тук ли спи или ме дебне нещо...?! Почти празен ресторантът ухае събуждащо приятно. Погледът ми с вещината на скенер локализира кафе машината и краката сами ме повеждат натам, после ще мислим за каквото и да е. Стискам здраво чашата с животворна доза и са настанявам стратегически между въпросната спасителна машина и блок масата. Отпивам няколко бързи глътки със страстта на наркоман и започвам да забелязвам обстановката. Блок масата е дълга, мноооого дълга и също толкова отрупана. Решавам да я измеря и след като довършвам бързо първото кафе се отправям за второ и нещо да закуся. Мятам две горещи хлебчета, жълто сирене (кашкавал) и два резена краставица в чинията и с точност на геодезист броя крачки по дължината на масата. Въпросната сервитьорка ми се усмихва неразбиращо на ентусиазма и след като получава бързо разяснение (владея чужди езици – сещате се че съм Балкански джедай) се засмява на глас. Хубаво чувство е да разсмееш някого, опитайте и Вие. Констатацията ми е 32 крачки дълга блок маса = 30 метра!!! Ароматът ще да е бил доста силен, защото ресторантът започва бързо да се пълни. Първо се заглеждам в лицата на гладниците. Всички излъчват еднакво щастие при срещата с въпросната маса. Това бързо ми доскучава и се фокусирам в краката им (до глезена!!!). И нещата придобиват други измерения – цвят, форма, скорост...казах Ви че кафето е страшана сила! Дори си ги представих всички тези „обувки“ на къра така както са – ще е доста интересна ситуация. Бляновете ми биват прекъснати от нечии нервни изблици. Любопитен от ставащото около мен сканирам залата в посока истеричните изблици и какво мислите виждам. Пухкав индиец на средна възраст на разбираем английски врещи на сървитьора, че видите ли няма филийки тост и той не може да си намаже маслото... Гледам и не вярвам на очите си, но сервитьорът с вещината на факир се справи със ситуацията. Извика салонния управител и докато той му обясняваше, че това е стандартът на ресторанта нашето момче му наряза няколко топли хлебчета наполовина и му ги остави да си ги маже...с каквото пожелае. Разбирам вече официалните твърдения, че в Турция криза няма, за разлика от Индия и други развити и недотам развити страни например.
В 15:00 часа след като съм изпил бирата от мини-бара напускам хотела и поемам в посока летището. Посрещатат ме дузина служители от летищните служби за сигурност и ме молят учтиво (не само мен) за един бърз стриптийз. Т.е. ако не схващате става дума за следното. Влизането в сградата става през пукт за проверка на багажа и ... тялото. Ако светне червено минавайки през портата-детектор те опипват безсрамно пред всички присъстващи, като преди това си се разсъблякъл порядъчно – колан, часовник, портомоне... Тази процедура се повтаря още няколко пъти на влизане в транзитна зала и качвайки се на самолета. Същото се случва и на другите летища (Доха и Мелбърн) без значение колко е часът и бързо привиквам с това да бивам опипван – приемам го лично, щом ме опипват значи ме харесват – не съм за изхвърляне още...!!!
Спътници в търбуха на малкия кит (така кръстих самолета) са ми група азиатци и веднага ме възхитиха с дисциплината си. Груповата им ръководителка буквално си правеше каквото си иска с тях – седни, стани, мръдни и т.н. Такова нещо и в казармата не съм виждал, а съм служил за родину 2 години!!! Странното беше, че всичко се правеше се усмивка и щастливи възгласи, не че им разбирам езика де... Полетът до Доха беше прелюдия-апетайзър към следващата отсечка Доха-Мелбърн. Кацнахме в Доха по тъмно и ... топло – 39 градуса по Целзий в 23:30 вечерта. Какво ли е през деня?! Имам един час да сменя кита. Групичка малдежи българи коментират, че има време и за Фрее-Шопа (безмитен магазин, а не свободен българин от шопско) но аз минавам по кратката процедура и ги изгубвам приятно. Летя с QATAR Airways и съм одухотворен от обслужването. Падам се в района на Мишел, симпатична мулатка с точно отношение към досадниците (не и към мен, аз не досаждам никога) и симпатиите ни са взаимни. Носи ми често вода и бира и се прави, че не вижда включеният ми GSM. Ъхъ, правилно схващате че от 10 000 метра височина можете вече да пращате смс-и, че и да говорите по телефоните. Големият кит (Доха-Мелбърн) ни поглъща много бързо и без да губи време поема към другия край на света. Ще споделя, че полетите на дълги разстояния са по-комфортни от тези на средни разстояния. Но скоро се убеждавам, че няма правилна поза - както и да седя, все ме боли дупето. Потънал в този чисто „битов“ проблем за малко да пропусна моментът, когато прелитаме над Екватора някъде над Индийският океан. Замислих се върху следното. Отколешна моряшка традиция е когато корабът пресича екватора пътници и екипаж, на които им е за първи път да ги хвърлят в морето – кръщение един вид, че и церемония им правят с Нептун и т.н. Как ли би изглеждало подобно кръщение в моя случай сега. За първи път прекосявам екватора, но без парашут от такава височина не искам да ме хвърлят. Та ако ме попитат искам ли кръщение мисля да откажа....;)
По едно време личният ми жироскоп ме кара да настръхна и веднага след това чувам анонса на капитана, че ще кацаме в Мелбърн по график. Местното време е 22:30 часа, температурата е 10 градуса по Целзий. Поглеждам си часовника и пресмятам часовата разлика – 8 часа са напред тези в Мелбърн. 30 минути по-късно вече съм в стая 965 в хотела. Тук резервацията ми е валидна без пазарлък, все пак е х-л. Хилтън. Провеждам задължителните телефонни разговори с уверението, че няма да вляза във водещите новини – кацнал съм читав. Дорде разсъждавам върху въпросът, дали ще имам проблеми с часовата разлика заспивам в „безсрамно“ голямото легло - и тук и пак сам...! Това започва да се превръща в тенденция...!
Браво, Милене! Колко часа беше цялото пътуване?
ОтговорИзтриване