Пристигането ми в Аделаид бе окуражавано и от моите домакини, които в процеса на кандидатстване за виза и впоследствие подготовката за пътуването ми помагаха буквално денонощно. Семейство Стаматови (поименно – Иво, Лидия, Вальо и Тео) любезно и смело ме поканиха да им гостувам за времето на престоя ми тези 2 седмици.
Ако мога да ви предам моето очарование от тези млади Българи най-точно, то мисля че ще е честно да заявя тук, че те и хора като тях все още поддържат вярата ми в Българщината - онази, за която сме чели от Захари Ст. и Иван В. и която я срещаме ежедневно сред сънародниците ни от най-бедните части на родината.
Места където промените все още не са докопали човещината и не са я превърнали в модерно Европейско Общество. Пример, ако някой ми отговори убедително разумно на питанката, да ми се яви да го черпя една до три ракии (толкоз нося) със салатка: Защо аджиба Евро_дупе_тат ..Х.. получава 7000.00 Евро месечна заплата, а кмета на с. Ребърково не може да стигне и 700.00 лева, а освен кмет е и селско-стопански производител и то регистриран в местната земеделска служба?! Казвам Ви истина е! И кметове познавам и евро-дупетати поназнайвам, че и с министри и подобни „големци“ наши съм си пил ракията. И го недолюбих това европеизиране нито у дома нито в Европата. Крива е тая гега, за челик не става...!!!
В Аделаид има и Български клуб и аз имах удоволствието да присъствам на седмичната сбирка. Както ми сподели леля Кина (съдържателката на бара), след като ми отвори една студена бира, сбирките вече са доста разредени – само петък вечер. Тя помни годините, когато барът е бил ежедневно отворен и е имало глъчка около масите с табла и белот. „А сега (ми споделя с горчива усмивка тя) има българи, които идват тук и не искат да говорят на български – тъжно“. Но тази констатция не може да помрачи моето очарование от провеждащите се учебни часове на български с деца на различна възраст. А родителите през това време на раздумка и кафенце, аз понеже не съм родител съм на биричка...;) Има и българска църква в двора и общността се възползва най-често по празници от условията, завещани им от първо-имигрантите. Узнавам, че на другият ден ще има проява на нациите в местния конгресен център и е запланувано участие и на българската общност с народни песни и танци! Изявата е предоставена на новото поколение Българчета...;)
Седя, гледам и слушам родна реч на другия край на света и ми става едно такова ..., та ми иде да си отворя още една биричка...! Както често напоследък ми вика един любим човек – „Миленеееее, баси къде отиде чак на ...“!
Ако Ви се случи да се местите в странство, то безкорисната помомощ на роден език е най-хубавото нещо, което може да Ви се случи. А моите домакини бяха минали скоро по тази трънлива пътека имигранството и получавах синтезирана и жизнено-полезна информация за въпроси като – магазина за бира и вино къде е моля.... и други подобни. Подкачам темата с алкохола поради следният факт, който ще Ви изненада сериозно. В хранителните магазини, независимо от големината им НЕ СЕ ПРОДАВА алкохол – нито бира, нито сайдър, нито вино и нито концентрати – нада!!! Но винаги отстрани има малко магазинче с няколко стенда отрупани с огнената течност от всички видове. Пригответе се, че да пиете алкохол в Южна Австралия е удоволствие, а не даденост и се заплаща – картон(6 бр.) светла местна бира Купърс = 13$ и т.н. Бутилка уиски 1 л. = 48$.
Но ми бе докладвано, че има суха бира по магазините и технологията за домашно биро-производство е добре развита и по-евтино се получава, та вече почвам да се усмихвам – бре, ще се харесаме ние с тази Австралия!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар