Ако сте от съ_фор_умниците знаете, че след като пристигнете в Австралия имате задачки да отмятате, а не да се помотавате. Австралийците са го нарекли “Things to do list” и подробно са описали къде какво се прави и най-вече защо. Пък ако не сте от имигриращите мераклии, а само любознателни читатели на моете странство, то моля и Вие се запознайте с какво се занимаваме и си подържаме дните интересни, там далече някъде на юг.
Извинявам се на всички, но моята любезна домакиня току ща ми поднесе домашно приготвена българска баница, която ухае убийствено. Аз съм седнал под навеса с изглед към хълмовете, а от час се сипе ситен дъжд и ромоли монотонно приспивно по покрива, та ще неправя мисля задължителна за този случай творческа пауза, за да оценя качествата на ароматното изкушение и ... няма да Ви споделям за изпитаното удоволствието с цел да Ви мотивирам и Вие да метнете една баница, където и да сте в момента...;) ....ммммммммм...ГНУСНОООООООООООООО......!!!!! ;))))
Та като пресен имигрант (винаги съм мечтал да бъда такъв, но не и пресен – а изпечен) и аз си имах подобен списък. Направих си го още у дома - кв. Ветрен, гр. Бургас, ул. Александър Стамболийски 7, етаж 2-ри. Ползвах услужливостта на Мрежата и способността и да посочва със стрелкички точното място на зададен адрес върху карта.
Списъкът оформен от служителите в DIAC се оказа по-обширен от моя личен, което си е супер и аз се приготвих за общо 6 задачи:
1. Регистрация в DIAC (Австралийските Имиграционни Служби).
2. Регистрация в Medicare (Австралийското Здравно Осигуряване).
3. Регистрация в TAFE (Австралийските Данъчни Служби).
4. Регистрация в Centrelink (Австралийските Социални Служби).
5. Регистрация в Health Medical Services (Медицински Услуги).
6. Отваряне на банкова сметка (Open a Bank Account).
Естествено започнах отзад напред, помните нали – Тони,новата ми приятелка банкерка, летището в Мелбърн, ако не върнете се няколко дни надолу, моля. Та пристигайки в Аделаид вече съм със задача по-малко. Още на другия ден след пристигането си, здраво стиснал принтвана карта с адресите се мятам на автобуса и слизам в Ситито. Имам цялото време на работният ден и не бързам никак. Давам го лежерно, с туристическо почти настроение и подобна крачка. Топличко е на слънце и съм принуден да ускоря ход и с мързелив тръст да се прехвърля на отсрещният тротоар, който се пада на сянка. Тук Октомври вече е пролет и мом(ц)ите разголват смело млечно бели кълки, а само дни по-късно в София падна първия сняг за тази гадина и пак изненада Г-жа. Фъндъкова.
Офисите, които трябва по план да посетя, са всичките или по Къри Стрийит или по сестра и Гренфел Стрийит. Става дума за следното: улицата е физически една и съща, но до сфетофара на Кинг Уилям Стрийт се води с едно име, а след него с друго. Подобна е ситуацията и с други улици – със сигурност има логика някаква, но за сега решавам само да запомня този факт, а по-късно ще питам защо е така.
Фасулски лесно намирам Къри Стрийт 55 (адресът на DIAC), за да отметна точка номер 1 от моя списък и се нареждам на бързо движеща се опашка с посока млади господин и госпожица (според скромната ми преценка) които хем се усмихват хем работа вършат! След кратко резюме на статутът ми, господинът при когото ми се падна ред, ме провери в компютрите и с позната вече усмивка ми каза, че не съм за тук а за офисът на Южно Австралийските Имиграционни Служби, защото имам спонсорство от тях и ми подаде листче с адреса. Досещате се вече, че въпросният офис беше ... оттатък сфетофара, на номер 131.
С бодра вече крачка се отправям в правилната посока. Имах известни затруднения с локализирането на сградата, но се справих с вещината на Басет по прясна следа...:) Сградата се намира на кръстовище и никъде не е посочена номерация или нещо друго , освен логото на водеща местна застрахователна компания. Въпреки тенденциозната маскировка „орловият“ ми поглед фокусира някъде навътре зад стъклата търсеният надпис и бързо се метнах на асансьора за 6-тия етаж. Изненадите продължиха с красиво приготвен надпис на рецепцията: Днес сряда не работим, заповядайте от утре до петък от 8:30 до 17:00 часа! Е, затова пък на следващият ден точно в 8:45 бях пак там и само след 10 минути (попълнен формуляр и няколко любезни фрази) имах необходимата регистрация. А след час имах вече и Здравно осигурителен номер и Данъчен номер. Как да го кажа – абе усмихват се хората и бързичко те отмятат! Иде ти цял ден все да се регистрираш.
Спомням си за последната авантюра на новото правителство в Бълхария, наречена международни паспорти и за пореден път се убеждавам в правотата на решението си, че трябва да го диря щастието извън татко_вината.
Представете си за един час да сте си направили регистрация в Областното в Бургас, в Здравна каса и в НАП срещу х-л. България – а, невъзможно нали!!! И при това да сте с ведро и добро настроение и готови да ... се насладите на една бира по търговската улица!!
Невъзможно ама не! Така е тук на обратната страна на земята – от това ще да е, всичко тук ще да е на обратно...!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар