За финал ... Пепел от Рози

  Местното училище и кварталните катерушки.

От близо 10 дни съм си обратно в Бълхарско и все по често ме засърбяват разни части на тялото - ту дланите, ту ходилата, ту брадата (след 5ия ден плаче за бикче), но косата още не е, сигурно щото няма никой там горе или щото съм ... джедай J

Макар и поотлежали няколко дни, спомените ми са все още достатъчно бистри и ще Ви налея малко от тях:  Южноавстралийско - реколта 2010.

Имах  удоволствието да посетя училището на батко Вальо. Симпатична дори скучна отвън едноетажна сграда и всичко се променя с прекрачването на входната врата. Пъстро и весело, но същевременно подредено. Аз нямам никакъв опит с училища и деца, но ми се чини че това което видях няма нищо общо с родните школа. На обзавеждането на това квартално училище за малчугани би завидял всеки колеж или университет у нас. 

Имах усещането, че съм попаднал в профилирано училище за надарени деца артисти. И ми се прииска да съм и аз малчуган – не намеквам за учителката по никакъв начин. Не мога да си спомня точно учебната система в Австралия каква е, но знам че почва от 5 годишна възраст и учебният процес е изцяло занимателен и интересен във вид на игри и подобни задържащи вниманието върху задачата. Също като при кучетата – всичко трябва да е на игра и да е приятно – простичко... Сещам се за истерията и опашките около 15ти Септември у нашенско и ми иде да вуя...

След като  си го взехме батко Вальо от школото му се насочихме към кварталните катерушки !!!! Не градските или Областните, а кварталните. По-късно видях още една в същия квартал но в по-голяма градинка. Гледката е просто хипнотична предполагам за всеки родител. Зелена полянка и някъде в нея са разположени шарените катерушки и люлки. Под тях има много дебел килим от по-едри стърготини. Единственият асфалт е ... на улицата където върви трафикът!!! Простичко и ефтиничко – но не е изгодно за далавери между кмета и фирмата строител!

На връщане минаваме покрай нещо интересно. В единият от парцелите (двор по нашенски) боботи един багер и пълни един голям камион с останките от някогашна къща. Шофьорът на камиона през цялото време полива обилно с вода от маркуча отпадъците в каросерията и не позволява да се вдига прахоляк. И това общо взето бяха работниците на обекта – багерист и шофьор. За няколко часа парцелът е чист за новата къща. Помислих малко и стигнах до следното умопомрачение – нямат си цигани в Австралия и  им се налага да са по работливи.

·         Ботаническата градина и сватбата.

Друго за мен интересно място е Ботаническата градина. А и по пътя от Ръндъл Стрийт до там има какво да се види. Ето например с батко Вальо открихме бърлогата на Баш Майсторите. Те в Австралия им викат Масони, а на колибката им викат Гранд Ложа – `кво да правят бедничките Озита далече са от Европата и си предават важности пред туристите.

А градината си е един доста голям РАЙ. Доста паркове съм обиколил и в Бълхарско и извън, но тази ми легна на душата. Едни високи дърве, га погледнеш на горе и ти падне тупето назаде. Веднага се сещаш за Джурасик парк. 

Обикаляйки из парковите пътеки забелязваме зад едно поточе шумна тълпа. Всички са много официозно издокарани и нервничат нещо. Когато наближихме веднага познахме, че ще има сватбена церемония ... и имаше наистина със същите му там салтанати кату у  нас – камери, шаферки, кумове (викат им бест мен...) и сеирджии. Подвикнах им аз, първо да им поговоря щото съм гърмян заек по въпросите на брака, но те направо си ме игнорираха. Аз не се засягам, щом  са решили да ... харчат пари лошо няма. Ама не им е весела церемонията хич даже – няма оркестър и кларинет на ушенце... дори и птичките в парка не усетиха по нищо че купона тече.

Другото интересно нещо в тази градина са служителите по подръжката. Всеки кара по един електромобил с каросерийка и метнати в нея инструменти. От тези колички, които ги има по голф игрищата да возят мързеливите снобари... А служителите все са едни такива щастливи усмихнати младежи. Нали съм пресен тук веднага ги сравних с нашите служители в Бургаската градина – 3 циганки копат или сеят нещо и една българка им виси на главите като конска муха – сигурно щото нямат електромобили в Бургас. По едно време се сумрачи и закапа и ускорихме в свински тръст разходката. Но попаднахме в гвоздея на програмата – градината с Рози...изумително красиво и ароматно. 

Сега в Австралия е късна пролет и всичко е цъфнало. Онемях на место и никакъв дъжд не можа да ме помръдне. Накъдето и да погледна – красота и ухание. А точно пред мен вид който само съм го чувал, но никога не бях виждал на живо – Пепел от рози.

Предупреждавам, че фотото ми е джобен Самсунг за 150 лв от Карфур Бургас и в цветовата настройка има доста субективен фабричен фактор, а аз съм безсилен там = невинен! Но при всички случаи ако следвашият път нямам много време за размотаване ще дойда директно тук и не знам дали ще си тръгна. Все пак се наложи да се насочим към изхода на градината и да се огледаме за подслон от идващият дъжд. Няма и 5 минути по-късно вече се бяхме паркирали в кафенето на една великолепна сграда. Центърът на Южноавстралийските Винопроизводители. 

Ако ме питате директно кое предпочитам да консумирам – Вино или Бира - отговорът винаги е бил Вино. Може би  и затова с лекота я открих тази сграда и барчето вътре. Но понеже ни предстоеше да посетим Българският клуб се задоволихме с по кафе и някакви сладкиши. Но това е още една бъдеща спирка в моя списък от места за посещение.

Прясно слезнал от автобуса уморен на два дни път „любезен” бакшиш ме стрелва ребром – Такси ще ти трябва ли? ... Поех си дълбоко дъх и се гмурнах обратно в ... родното. И някак си много усетно за мен се понесох по бързеите на интересното ни житие.

Тъжно ми е но ще го напиша тук: Бълхария никога няма да е ... България !

Кой как си иска така да го тълкува. В спорове не влизам и не вярвам,че така се ражда истината. От много приказки  само глава боли. Пари не съм Ви взел да четете нито съм Ви задължил.

Ако тръгна на някъде след време, може пак да попиша, а може и да не.

Та така. Мисля да го свършвам това пътуване и в писмена форма вече. Макар и набърже престоял и отлетял видях, че си струва да отведа моето Щастие в този край на света. Още повече че у дома в Бълхария то се бе покрило на третия етаж и все го подминавах, като слепок...

И за да приключа в холивудкси стил с щастлив край ще Ви подканя да стягате дисагите, яхвайте магарето и свят широк, пътища много. Щастието или е у Вас, или е до Вас, или там нейде зад ъгъла се крие – дирете го. Туй сторих и ази. Амин. 

Не дотам Дивите животни в парка за ... Диви животни...

В един от почивните  дни (тук се работи!!! Не е като у нас – по кафенетата на смени) се натоварихме на „белия лебед“ и отпрашихме в посока близкият парк за диви животни.
Преди да Ви потопя в буша да обърна напълно заслужено внимание на „белия лебед“.

Това е готината кола на моите домакини: Тойота Карина. Пълен автоматик, който плавно се носи по Австралийските пътища с достойнството на старши самурай. Това е предполагам модел – шаблон за първа кола за нашего брата имигрантина. Перфектна комбинация между първоначална цена, разходи за поддръжка и качество на возията. А и багажникът е напълно достатъчен за едно семейство с 2 деца. Другото подходящо возило е местният Холдън (подразделение на GM), но  аз лично имам горчив опит от двете Омеги които съм притежавал и бих се дълго триумил за подобен избор. Самата сделка за колата става по следният чуден начин. Иво ми показа един цветен лист (светлосин май беше) формат А4 сгънат на три като писмо. Та едната сгъвка я взема купувачът, другата собственикът, а третата остава за Щатът мисля. И се замисих, абе нотариусите и адвокатите тук от какво живеят?!

По магистралата ограничението е 100 км и има едни странни жълти табели с коали, кенгура и други представители на местната фауна. Първо реших, че местните животни и те пердашат за по-бързо по магистралата. После видях оградата покрай лентата и попитах, защо на 4 лентова магистрала има табела „Внимание, коалата се кани да пресича“ ? Представете си в Амазонията ленивецът да реши да пресече „Пътя на соята“ (местната магистралата)!!! Ами то ще стане континентално задръстване и първо стоковата борса в Ню  Йорк ще реагира с покачване на една дузина индекси, а оттам и цената на нашите кренвирши ще скочи. Та важнии са тези табели, ако ще в Сибир да са сложени.

Въпросният парк (името е без значение – не го запомних, а ме мързи да ровя в Мрежата сега) се е ширнал по хълмовете над града посока Северо-Изток. Има и еко-пътеки за щураците да ма‘ат крачки от града до тук и ето едни такива герои.

Гората е предимно от евкалипт и веднага ми става ясно, защо всяко лято Австралия гори. То ще е истинско чудо ако не гори, просто няма да е нормално. Няма да навлизам в детайли по темата относно полезната страна на пожарите за бързото обогатяване на почвата с азот и минерали чрез пепелта и високата температура. Но листата на тези дървета са с широчина на листо на плачеща липа, само че по-рехава корона а кората на дървото се бели сама и се превръща в подпалки буквално.

Прибавете високата температура през лятото, силните пориви на вятъра (окенът е отсреща) и белята сама тръгва. Няколко дни по-късно потейки се на първото си шофиране с ляво движение из квартала забелязох един пожар по хълмовете – първият за сезона и Иво (моят домакин) го запечата с неговият безотказен НИКОН въпреки късният час за снимки.

Първото животно което срещаме е ... естествено мама Кенга с малкия Ру_т, но не къде да е, а на паркинга – сигурно отговаря за таксите за паркиране. Друго изумително австралийско творение е общественото барбекю. Градски и горски паркове навсякъде може да ги ползвате безплатно. Носите си мезетата и бирата, натискате копчето и купона тръгва отведнъж. Тук на паркинга имаше подобни покрити под навес устройства и мисля, че някой следващ път ще се възползвам от удобствата на модерния живот...

Самият парк е доста по- „градски“ отколкото див, за какъвто гръмко го рекламират служителите. Всичко  е като в градския парк подредено, пипнато и ... дресирано. И в Ситито и тук животинките като те видят, мятат усмивката до уши и те подбутват – Ти що не купи от торбичките с храна за нас, я марш обратно и билета за вход да си платиш! Първо ни притеснява нещо като плъх, ама чак толчав голям плъхок (мъжки плъх на бургаски диалект) и аз не съм виждал.

Той обаче все едно всеки ден с мен си пие кафето. Запречи ми пътя по пътеката и ме хипнотизира право  в очите. Добре че батко Вальо реагира адекватно и го почерпи от торбичката и аз се измъкнах по пантофки. Следваше среща с коалите. С две думи – мързел голям. По цял ден сън и тъпчене на бузи с листенца. Чудно как това много симпатично на външен вид животно оцелява в дивата природа с този мързел.

Бързо минаваме през кучето Динго и мястото за пушене, което не знам защо бе  пълно с гъски... по пътеката покрай езерцето за пореден път ни чекират този път ибиси и патоци. Добре че пеликаните се бяха курдисали на слънце та ни пропуснаха. Подобна е и ситуцията зад оградата където се помотават няколко кенгура, гъски и стадо птици ему. Всичко лежи и трябва да ходиш да го храниш както се е опънало – пашалък класически. Само едни дребосъци пойни птици, които подхвърчаха из храсталаците, отмиха срама на иначе дивите животни в също толкова дивия парк.

Сигурно аз съм в грешка с понятията за диво, но това ще да ми е професионално заболяване. Приключвам  темата порядъчно изморен. Вече втори ден съм на път за към къщи (все още Бургас). Както би  се изразил един любим човек: Мириша на път – четири летища, три самолета, едно  метро и автобуси. Абе не е лесно да си ... тиква, да знаете от мен и да го запомните.

Australia Today

Чудото О-Бан

Преди да Ви открехна относно чудесата на градския транспорт в Аделиад ще Ви спомена, че тези редове ги творя в летищния Пъб в Мелбърн  на обратния път за Бургас. До сега се борих с обществения интернет за връзка директно на свръхмодерния ми лап-топ, но се предадох на малката но всеможеща Нокия Е71. Не съм дорасъл за по-солидни връзки (connections) в обществото... J .

Та се наслаждавах на една хубава Ирландска бира, а тя много  бързо смени локацията си ... в посока към...досещате се и си  взех друга творческа течност с обещаващото име ГИНЕС, за рекорди става дума тук и аз съм инвайтид както му викат по местно му... на цена 8$ пинтата...‘кво им палщаш?!

Престоят ми се очертава с още няколко стъкленици и може и да Ви споделя колко...за 5 часа в Пъба J . Междувременно приятел от Бургас ми звъни (Емо сори) и аз тежкарски му отказвам и отговарям с СМС – В Мелбърн съм... J

Та да си дойда на темата O-Bahn… Не Ви ли звучи познато по немски...?! Да но е в Аделаид и не е нищо друго, а автобусите от градския транспорт, които в определени участъци се мятат на едни бетонени „релси“  и шофьорът пуска волана натискайки педала за газта!!! Ограничението е 100 км./ч.

Казвам Ви много удобно се получава, отсечката от Дърнанкоурт до Сититио е 11,5 км по табелата покрай коловозите а за 30 минути стигнах от спирката с библейското име Парадайз Интерчейндж до Къри Стриийт. Нещо като линията Минерални Бани – Бургас, но доста по-бързо! А иначе цените на билетите са си цени. Един билет за 2 часа е 4.80$ за възрастни (аз се водя такъв), за студенти е наполовина 2.40$ а местните пенсионери са безплатно!!! И друго разбрах за тях – всички получавали еднакви пенсии...!!! Хитро нали, отрано ги подготвят – всички идваме и си отиваме еднакви на този свят!!!  (глътка елексир ирландски мнооого тъмен...почвам да се чувствам „окрилен“)

 2.       Ръндъл – Стрийт, Мол, Кафене ... прасенце...топки... J

Има една улица в Ситито (центъра) с името Ръндъл Стрийит. Явно някоя сергийка се е заседяла там по-задълго и градската управа е решила, че ще прекъсне трафика в определен участък от нея и ще я превърне в търговска зона, която сега се нарича шикозно Ръндъл Мол. 

Безбожно място за всеки, който е решил да похарчи парички, а ако не е решил ще го направи като в Капалъ Чаршъ Истанбул, вервайте ми. Аз лично се пробвах на едни преоценени обувки Тимбърленд за 69,95$ (няма и 75 лв) но можех да ги ползвам само за плавници, та си купих други за 99,95$!!! За всеки ще се намери нещо, ако пък шоп_ингът не Ви пребори то със сигурност ще си хапнете сладичко, шоколадче или биричка с мезенце. Няма измъкване, за това ако си къткате стотинките хич и не ходете  натам. 

Аз лично го недолюбих това изкусително место. Нищо романтично и творческо не усетих, дори се пробвах на биричка с обяд 25$ и си рекох – остаряваш момче, топиш кеша а не тлъстинките! Един друг ден се полутах  по продълженнието на тази улица в посока реката и парка и попаднах сред доста интересни нещица. Разнородни симпатични ресторантчета а между тях „бърлоги“ с дългокраки каки...стриптийз клубове или подобни отбивки. Аз нямам опит в тези удоволствия (признавам си) и изчервен ги подминах, но  следващият път ще накарам някой местен да ме въведе в обстановката – око да види...ръката май не трябва да пипа! J

3.       Четвъртък ден за заплати и щуро харчене

Още за едно местно чудо на консуматорското общество бях осведомен от любезните ми домакини. Тук заплатите се дават в Чевтъртък и всички магазини него ден работят до 21:00 часа. Хитро нали – вземаш/даваш, печелиш/харчиш. Така се бори финансова криза. В останалите дни обикновенно затварят към 17:00 часа. Аз макар и не получил заплата (не разбрах къде ги дават) поизхарчих няколко долара за подаръци – да зарадвам любимата... и приятелите и децата им и кучето им и котката им, а и съседите!!! Те горките от месец се питат кога тръгваш та да се връщаш. Сега се замислям, че е  нещо неестествен този интерес, хм дали да не се досещам за какво иде реч?! Туй подаръкът е страшна сила.  Голям кеф е казвам Ви, носи радост и много настроение. Магазинерите го знаят и не си губят времето хич... 

И аз в стремежа да се не изложа малко се  пообърках с местната номерация. Няма S, XXS… размери а едни цифрички – 00, 000, ... 16... ! С номер  0 са бебоците, ако има 00 или 000 бебока се смалява J. После минава в детска възраст номера 4,5,6,.. и така през пубертет 8,9... и нагоре  където сме аз и Вие – зависи кой колко е папкал. Моите обувки са 11 ½ (=45 номер) от край време, там долу и да ядеш или гладуваш няма промяна – все си стъпваш бодро по паважа. Така че като тръгнете на пазар си свалете от интернет  таблицата с размерите в Европа и Австралия, аз не бях подготвен, но нали съм Балкански джедай се справих от ряз. В смисъл харчих смело и бодро, чак ми беше кеф!!!

4.       Гръцко хале с българско сирене и кашкавал.

Друго интересно место, свързано с харченето на местна валута е един Гръцки магазин близо до градския стадион. На мен ми се чини да е склад (и си е такъв) но се пазарува на дребно, а и византийците са го кръстили Shop а не Store. Любопитното е, че има българско сирене, кисело мляко и кашкавал. Но ми се усмиханаха че не се правят снимки – късно, аз бях вече готов и им се усмихнах също толкоз любезно – О сории, ок! J

Чудо – бюрокрацията се усмихва и ... работи и то бързо....!!!

Ако сте от съ_фор_умниците  знаете, че след като пристигнете в Австралия имате задачки да отмятате, а не да се помотавате. Австралийците са го нарекли “Things to do list” и подробно са описали къде какво се прави и най-вече защо. Пък ако не сте от имигриращите мераклии, а само любознателни читатели на моете странство, то моля и Вие се запознайте с какво се занимаваме и си подържаме дните интересни, там далече някъде на юг.

Извинявам се на всички, но моята любезна домакиня току ща ми поднесе домашно приготвена българска баница, която ухае убийствено.  Аз съм седнал под навеса с изглед към хълмовете, а от час се сипе ситен дъжд и ромоли монотонно приспивно по покрива, та ще неправя мисля задължителна за този случай творческа пауза, за да оценя качествата на ароматното изкушение и ... няма да Ви споделям за изпитаното удоволствието с цел да Ви мотивирам и Вие да метнете една баница, където и да сте в момента...;)   ....ммммммммм...ГНУСНОООООООООООООО......!!!!! ;))))

Та като пресен имигрант (винаги съм мечтал да бъда такъв, но не и пресен – а изпечен) и аз си имах подобен списък. Направих си го още у дома - кв. Ветрен, гр. Бургас, ул. Александър Стамболийски 7, етаж 2-ри. Ползвах услужливостта на Мрежата и способността и да посочва със стрелкички точното място на зададен адрес върху карта.

Списъкът оформен от служителите в DIAC се оказа по-обширен от моя личен, което си е супер и аз се приготвих за общо 6 задачи:

1.       Регистрация в DIAC (Австралийските Имиграционни Служби).

2.       Регистрация в Medicare (Австралийското Здравно Осигуряване).

3.       Регистрация в  TAFE (Австралийските Данъчни Служби).

4.       Регистрация в  Centrelink (Австралийските Социални Служби).

5.       Регистрация в  Health Medical Services (Медицински Услуги).

6.       Отваряне на банкова сметка (Open a Bank Account).

Естествено започнах отзад напред, помните нали – Тони,новата ми приятелка банкерка, летището в Мелбърн, ако не върнете се няколко дни надолу, моля. Та пристигайки в Аделаид вече съм със задача по-малко. Още на другия ден след пристигането си, здраво стиснал принтвана карта с адресите се мятам  на автобуса и слизам в Ситито. Имам цялото време на работният ден и не бързам никак. Давам го лежерно, с  туристическо почти настроение и подобна крачка. Топличко е на слънце и съм принуден да ускоря ход и с мързелив тръст да се прехвърля на отсрещният тротоар, който се пада на сянка. Тук Октомври вече е пролет и мом(ц)ите разголват смело млечно бели кълки, а само дни по-късно в София падна първия сняг за тази гадина и пак изненада Г-жа. Фъндъкова.

Офисите, които трябва по план да посетя, са всичките или по Къри Стрийит или по сестра и Гренфел Стрийит. Става дума за следното: улицата е физически една и съща, но до сфетофара на Кинг Уилям Стрийт се води с едно име, а след него с друго. Подобна е ситуацията и с други улици – със сигурност има логика някаква, но за сега решавам само да запомня този факт, а по-късно ще питам защо е така.

Фасулски лесно намирам Къри Стрийт 55 (адресът на DIAC), за да отметна точка номер 1 от моя списък и се нареждам на бързо движеща се опашка с посока млади господин и госпожица (според скромната ми преценка) които хем се усмихват хем работа вършат! След кратко резюме на статутът  ми, господинът при когото ми се падна ред, ме провери в компютрите и с позната вече усмивка ми каза, че не съм за тук а за офисът на Южно Австралийските Имиграционни Служби, защото имам спонсорство от тях и ми подаде листче с адреса. Досещате се вече, че въпросният офис беше ... оттатък  сфетофара, на номер 131. 

С бодра вече крачка се отправям в правилната посока. Имах известни затруднения с локализирането на сградата, но се справих с вещината на Басет по прясна следа...:) Сградата се намира на кръстовище и никъде не е посочена номерация или нещо друго , освен логото на водеща местна застрахователна компания. Въпреки тенденциозната маскировка „орловият“ ми поглед фокусира някъде навътре зад стъклата търсеният надпис и бързо се метнах на асансьора за 6-тия етаж. Изненадите продължиха с красиво приготвен надпис на рецепцията: Днес сряда не работим, заповядайте от утре до петък от 8:30 до 17:00 часа! Е, затова пък на следващият ден точно в 8:45 бях пак там  и само след 10 минути (попълнен формуляр и няколко любезни фрази) имах необходимата регистрация. А след час имах вече и Здравно осигурителен номер и Данъчен номер. Как да го кажа – абе усмихват се хората и бързичко те отмятат! Иде ти цял ден все да се регистрираш. 

Спомням си за последната авантюра на новото правителство в Бълхария, наречена международни паспорти и за пореден път се убеждавам в правотата на решението си, че трябва да го диря щастието извън татко_вината.

Представете си за един час да сте си направили регистрация в Областното в Бургас, в Здравна каса и в НАП срещу х-л. България – а, невъзможно нали!!! И при това да сте с ведро и добро настроение и готови да ... се насладите на една бира по търговската улица!!

 Невъзможно ама не! Така е тук на обратната страна на земята – от това ще да е, всичко тук ще да е на обратно...!!!

На гости на Българи в Аделаида

Пристигането ми в Аделаид бе окуражавано и от моите домакини, които в процеса на кандидатстване за виза и впоследствие подготовката за пътуването ми помагаха буквално денонощно. Семейство Стаматови (поименно – Иво, Лидия, Вальо и Тео) любезно и смело ме поканиха да им гостувам за времето на престоя ми тези 2 седмици. 

Ако мога да ви предам моето очарование от тези млади Българи най-точно, то мисля че ще е честно да заявя тук, че те и хора като тях все още поддържат вярата ми в Българщината  - онази, за която сме чели от Захари Ст. и Иван В. и която я срещаме ежедневно сред сънародниците ни от най-бедните части на родината. 

Места където промените все още не са докопали  човещината и  не са я превърнали в модерно Европейско Общество. Пример, ако някой ми отговори  убедително разумно  на питанката, да ми се яви да го черпя една до три ракии (толкоз нося) със салатка: Защо аджиба Евро_дупе_тат ..Х.. получава 7000.00 Евро месечна заплата, а кмета на с. Ребърково не може да стигне и 700.00 лева, а освен кмет е и селско-стопански производител  и  то регистриран в местната земеделска  служба?! Казвам Ви истина е! И кметове познавам и евро-дупетати поназнайвам, че и с министри и подобни „големци“ наши съм си пил ракията. И го недолюбих това европеизиране нито у дома нито в Европата. Крива е тая гега, за челик не става...!!!

В Аделаид има и Български клуб и аз имах удоволствието да присъствам на седмичната сбирка. Както ми сподели леля Кина (съдържателката на бара), след като ми отвори една студена бира, сбирките вече са доста разредени – само  петък вечер. Тя помни годините, когато барът е бил ежедневно отворен и е имало глъчка около масите с табла и белот. „А сега (ми споделя с горчива усмивка тя) има българи, които идват тук и не искат да  говорят на български – тъжно“. Но тази констатция не може да помрачи моето очарование от провеждащите се учебни часове на български с деца на различна възраст. А родителите през това време на раздумка и кафенце, аз понеже не съм родител съм на биричка...;) Има и българска църква в двора и общността се възползва най-често по празници от условията, завещани им от първо-имигрантите. Узнавам, че на другият ден ще има проява на нациите в местния конгресен център и е запланувано участие и на българската общност с народни песни и танци! Изявата е предоставена на новото поколение Българчета...;)

Седя, гледам и слушам родна реч на другия край на света и ми става едно такова ..., та ми иде да си отворя още една биричка...! Както често напоследък ми вика един любим човек – „Миленеееее, баси къде отиде чак на ...“!

 Ако Ви се случи да се местите в странство, то безкорисната помомощ на роден език е най-хубавото нещо, което може да Ви се случи. А моите домакини бяха минали  скоро по тази трънлива пътека имигранството и получавах синтезирана и жизнено-полезна информация за въпроси като –  магазина за бира и вино къде е моля.... и други подобни. Подкачам темата с алкохола поради следният факт, който ще Ви изненада сериозно. В хранителните магазини, независимо от големината им НЕ СЕ ПРОДАВА алкохол – нито бира, нито сайдър, нито вино и нито концентрати – нада!!! Но винаги отстрани има  малко магазинче с няколко стенда отрупани с огнената течност от всички видове. Пригответе се, че да пиете алкохол в Южна Австралия е удоволствие, а  не даденост и се заплаща – картон(6 бр.) светла местна бира Купърс = 13$ и т.н. Бутилка уиски 1 л. = 48$.

Но ми бе докладвано, че има суха бира по магазините  и технологията за домашно биро-производство е  добре развита и по-евтино се получава, та вече почвам да се усмихвам – бре, ще се харесаме ние с тази Австралия!!!